16.04.2008 г., 12:45

Цената на успеха

1.8K 0 4
1 мин за четене

Завъртам се, накланям се, повдигам се на пръсти. Нося се тъй плавно, тъй грациозно, сякаш ходя по вода. Като малка светлина сред мрака съм. Изопвам тяло като умиращ лебед. Повдигам се на пръсти и протягам ръце, сякаш че докосвам небесата. И изведнъж - прорязва ме ужасяваща болка. Краката ми пропадат като срутващи се колони. Чувствам се така несигурна, все едно над гърлото на вулкан. Но не, аз няма да падна, няма да се срина. Полагам усилие и оставам в тази тъй прекрасна поза. Изпъвам крака си в перфектен "Шпиц", прехапвам устни и продължавам напред. Всяко завъртане ме измъчва, но аз няма да спра да се усмихвам. Ще успея да покажа цялата красота на своя танц. И ето, свършва моето представление и аз слизам от сцената. Едва пристъпвам, но нека е красиво. Никой не трябва да разбере за моята болка. Всеки ваш аплауз е награда за мен. Зад кулисите свалям палците. Целите ми крака са окървавени. Очите ми се насълзяват и всичко пред мен се затъмнява. Опитвам се да се изправя, но пропадам в бездната. Затварям очи и опитвайки се да си поема дъх, отпускам до болка изтощеното си тяло. Чувам някак си далечните ви гласове и пляскането на зрителите в огромната зала. Изведнъж всичко затихна, светлините угаснаха и болката изчезна. Вече не усещах цялата тежест на своето тяло. И така, моят живот бе цената на успеха и аз я платих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Боже, боже, сякаш Баркър те е учил
    Хареса ми.
  • Харесах!
  • Хареса ми написаното излязло от перото на живота ти ... Да, клоунът пак е сам пред матовото тройно огледало ..., а полсе е съвсем обикновен до утре вечер в другия спектакъл ... любима песен за отминаващото лято и идващата есен, но не бива да забравяме, че ... животът ни е само част от пътя, който ни е отреден ...
  • Много позната картинка.Всеки сам плаща цената на успеха.И винаги е прекалено висока.Много вярно си описала всичко.

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...