Черните му напукани ръце внимателно отместиха камъка с трите руни, а под него се намираше някаква стара ръкохватка на меч със златист предпазител и рикасо. Внимателно и предпазливо я изкара от леглото й и започна да я разглежда с детско любопитство. Остеието беше отдавна счупено, а по малката останала част от него личеше, че е било изковано в Сребърните планини. Той забеляза гравиран текст на главата на ръкохватката и започна съсредоточено да чете:

"Когато слънцето залязва,
а тишината бавно пропълзи,

мракът тягостно пролазва
и сянка сива ще се извиси"