Apr 28, 2019, 6:42 PM

.

1.4K 1 0

Черните му напукани ръце внимателно отместиха камъка с трите руни, а под него се намираше някаква стара ръкохватка на меч със златист предпазител и рикасо. Внимателно и предпазливо я изкара от леглото й и започна да я разглежда с детско любопитство. Остеието беше отдавна счупено, а по малката останала част от него личеше, че е било изковано в Сребърните планини. Той забеляза гравиран текст на главата на ръкохватката и започна съсредоточено да чете:

"Когато слънцето залязва,
а тишината бавно пропълзи,

мракът тягостно пролазва
и сянка сива ще се извиси"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Пехливанов All rights reserved.

The work is a contestant:

25 place

Comments

Comments

Editor's choice

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...