Чай?

 За тях ние сме поредните глупаци, които си взимат горещ

шоколад - най-скъпата напитка от кафемашината и разливат

половината, като си четат sms'ите в скъпия си телефон, докато

те - двама или трима - пият евтиния лимонен чай, събирайки

жълтите стотинки от джобовете си. Да, ние ги мразим,  дори не

изпитваме угризения от това. Може би е допустимо да мразиш

нация, но не и деца!
           В същия момент някое от тях закачи, оскъдно, но доста богато

облечено момиче, красиво, с руси коси, тънки вежди, едри бедра.

Момичето беше два пъти по-голямо на ръст. "Побойничето" с

мургавите си нечисти ръце го закачи, в черните му очички

грееше някакакъв тъжен блясък, сред многобройните

инфекциозни рани около устата му се видяха дребните му бели

зъбки в плаха усмивка. Момичето се намуси, подаде големия си

хамбургер на приятелка и хвана побойничето за качулката на

скъсаното яке. В пристъп на изключителен страх, в стремежа си

да избяга, побойничето се изхлузи от нечистата пачавра и избяга

навън. Русото момиче удари с острия връх на черния си, кожен

ботуш, малкото скъсано якенце и го настъпи няколко пъти. След

това се доближи до машината, за да вземе вече полуистиналия си

горещ шоколад, но звънна телефона й и тя разля половината.

Около машината стояха петима малчугани с мургави лица,

даваха инструкции как да се пускат монетите и чакаха да се

появи още един от тях с няколко почернели жълти стотинки за

да могат да си вземат чаша лимонов чай от машинката...

                                         С.Т.