Dec 13, 2006, 1:23 AM

Чай?

  Prose
1.7K 0 2
1 min reading

 За тях ние сме поредните глупаци, които си взимат горещ

шоколад - най-скъпата напитка от кафемашината и разливат

половината, като си четат sms'ите в скъпия си телефон, докато

те - двама или трима - пият евтиния лимонен чай, събирайки

жълтите стотинки от джобовете си. Да, ние ги мразим,  дори не

изпитваме угризения от това. Може би е допустимо да мразиш

нация, но не и деца!
           В същия момент някое от тях закачи, оскъдно, но доста богато

облечено момиче, красиво, с руси коси, тънки вежди, едри бедра.

Момичето беше два пъти по-голямо на ръст. "Побойничето" с

мургавите си нечисти ръце го закачи, в черните му очички

грееше някакакъв тъжен блясък, сред многобройните

инфекциозни рани около устата му се видяха дребните му бели

зъбки в плаха усмивка. Момичето се намуси, подаде големия си

хамбургер на приятелка и хвана побойничето за качулката на

скъсаното яке. В пристъп на изключителен страх, в стремежа си

да избяга, побойничето се изхлузи от нечистата пачавра и избяга

навън. Русото момиче удари с острия връх на черния си, кожен

ботуш, малкото скъсано якенце и го настъпи няколко пъти. След

това се доближи до машината, за да вземе вече полуистиналия си

горещ шоколад, но звънна телефона й и тя разля половината.

Около машината стояха петима малчугани с мургави лица,

даваха инструкции как да се пускат монетите и чакаха да се

появи още един от тях с няколко почернели жълти стотинки за

да могат да си вземат чаша лимонов чай от машинката...


                                         С.Т.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря, Анета
  • Сиби това е нещо много реално, нещо което всеки ден е пред очите ми.
    Прекрасно разказваш и внушаваш. Радвам се на завръщането ти.

    Поздрав.

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...