Тя дойде. Грациозно кацна. После се усмихна, докато погледите ни се срещаха. Вълшебно нежна. Цветна, слънчева. Не можех да откъсна погледа си от нея, толкова много неща усещах. Потопих се в нея, както в море... Дълбока тъга, умора и същевременно музика в душата и. Цветове, наситени с женственост. Кожата, копнееща за ласка. Уханието, разпръскващо наслада. Постоянно от нея се носеха талази, вълни, образи и изживявания, които ме обливаха и зашеметяваха. Беше толкова истинско усещане, прекрасно, цветно, слънчево и нежно... Реално. Тишината се спускаше по голото ù рамо и докосваше сърцето. Едва тогава усетих, че сме едно цяло. Преди това си мислех, че съм запленен, че има привличане... Бяхме едно, различни и едновременно ритмични - както вълната, заливаща брега, понякога тихо, понякога бурно, като нежен допир и изгаряща страст... Беше толкова плътно. Оранжево. Усещах изгрева и залеза едновременно, заедно с Луната и звездите. Вятърът полъхваше като нещо свято, топлина и отдаденост. Душата ми ...