Тя дойде. Грациозно кацна. После се усмихна, докато погледите ни се срещаха. Вълшебно нежна. Цветна, слънчева. Не можех да откъсна погледа си от нея, толкова много неща усещах. Потопих се в нея, както в море... Дълбока тъга, умора и същевременно музика в душата и. Цветове, наситени с женственост. Кожата, копнееща за ласка. Уханието, разпръскващо наслада. Постоянно от нея се носеха талази, вълни, образи и изживявания, които ме обливаха и зашеметяваха. Беше толкова истинско усещане, прекрасно, цветно, слънчево и нежно... Реално. Тишината се спускаше по голото ù рамо и докосваше сърцето. Едва тогава усетих, че сме едно цяло. Преди това си мислех, че съм запленен, че има привличане... Бяхме едно, различни и едновременно ритмични - както вълната, заливаща брега, понякога тихо, понякога бурно, като нежен допир и изгаряща страст... Беше толкова плътно. Оранжево. Усещах изгрева и залеза едновременно, заедно с Луната и звездите. Вятърът полъхваше като нещо свято, топлина и отдаденост. Душата ми се преливаше и сливаше с нейната, виждах през очите ù, усещах през кожата ù, чувствах през устните ù... Самотата ни завладя в тишината на безкрая. Енергията на живота ни повдигна в съзидание. Раждаше се щастие, а пясъкът жадуваше стъпките ни, защото летяхме. С пеперудените криле на любовта. Центърът беше в нас, ние бяхме центъра. Танцувахме в прибоя и пихме от раковината на радостта. Звукът и светлината ни поглъщаха в изяществото на движенията. Концентрация и дишане. Дишахме един в друг в медитацията на оргазма ни. Разтвори се в кръвта по вените ми, аз се разтворих в нея. Усещахме се с всяка клетка...
Тя се настани в ъгълчето на устните ми. Благодаря ù - усещам я като постоянна целувка. Тя ми напомня да говоря за нас, за вълшебството. Тя ми напомня да я целувам. Като жена, създадена, за да бъде целувана...
Аз се настаних в свивката на коленете ù. Тя е с дълги крака. Всичко в нея е продължително. Аз ù напомням да ползва краката си, защото тя много харесва да лети... Аз харесвам краката ù, искам да ги ползва, както ползва крилете си...
Затварям очи, за да ти се отдам. Отново. Ти се появяваш - сияеш, искриш. Муза, изпълнена с прекрасност и вълшебство.
© Красимир All rights reserved.