Чародейка съм била... Ааааа? Да можехте да си представите интонацията...

Според някои мисията ми в този живот е да вкарвам мъжете в беля... ааааа?

Голяма беладжийка съм значи, магьосничка също. То сигурно затова ония смелите, „истинските мъже” бягат през глава, кой на където му видят очите. Ей го на... последният... да бяга, колко да бяга? С две счупени крачета? Ще си куцукат двамата с кучето. Ще кажеш, че с бяла рокля съм го чакала и свещеник на вратата. Гаси мъжа!

Ми да ставаше поне в леглото... и за какво рева? Пак си подсмърчам. Самотна чародейка. Ходят след мене, като разгонени мастии, пък като се озъбя, бягат и квикат.

Признавам си, магийки правя... ама уж за добро. Като ходих оня ден да се видя с един сладур от село Ямболско, се хвана за главата и вика:

-          Ей, какъв звяр живее в тебе, ма моме?! Какво е това нещо? Оня как върви още по улиците?

Ми звяр като звяр - зъбя се пак, чародейски. Накара ме да си сваля червеното конче от ръката. На уроки било. И аз го свалих и на река го хвърлих. И от една седмица хаир не съм видяла. Запалиха ми телефона, ухажори... Един по улиците ме преследваше с колата. Върнах се да си търся кончето, ама къде ти? Реката го отнесла.

-          Ай ше ви таковам всичките! Хайде, пътувайте с вятъра!

Ей така реших да си остана самотна чародейка. То като не върви, не върви. Всичките разгонени песове чакат на опашка, само оня принц си няма представа, че трябва да се обади. Викам си, така няма да стане. Намигнах чародейски на най-перспективния и ме отнесе в Гърция на почивка. Почивка, почивка, ама още на сутринта му скъсах нервите. Държи бе! Усмихва се, лети из комплекса като луд и изпълнява капризи. Бре! Така ли? Хайде, като е така, обратно! На връщане беше побеснял. Кара с 240 км в час и мълчи.

-          Кво мълчиш - викам, - дразниш ме!

Познайте дали му вдигам телефона? Еми така сме чародейките. Влюбваме се в един, пък на него не му стиска. Лекувал се бил от мен. Напаст сякаш съм, епидемия. Хванал си е крокодил, малък... Все си мисля, че поне една чанта от кожицата ù ще направя. Не стъпвам в центъра на града от месец и се моля Богу да ги не видя двамата, че като ме хванат карастанчовите, може и сандалки да изкарам. Не, че съм ревнива...

Липсва ми... Що така стана? Чародейка в депресия. Смятам да дам предложение на общината да направи новото сметище на града вкъщи. Аз и без това много се старая. Ей го, вчера отключих вратата и паднах. Паднах, защото от месец където си събуя обувките, там ги оставям. Утре мисля по нощница да изляза, щото и дрехите свършиха. Чаши си купих... пластмасови... Много ми е тъпо, липсва ми...

Старата ми любов ме преследва... И аз бягам... Що? Какво му има на момчето? Богато, хубаво, обича ме, ей - нова кола си е купил да ме впечатли, ама... не... Оня ме направи повече своя, отколкото двама бивши съпрузи...

Адвокат проспериращ ме изведе на вечеря. Преклепах чародейски и оня ми вика:

-          Да лягаш!

-          Аз?!  Че да не си ме извел да ме приспиваш?

И на тоя му дадох пътя... Прибрах се разярена и забърках поредната магия. В офиса вече ме гледат притеснено, като отпечатвам поредната снимка. Моят приятел от селото Ямболско ми каза:

- Ще се прибере, ма, какво си се разбесняла? Ще се прибере. Може да е след десет години, ама ще си дойде.

Аааааааааа? Казвам си аз, че как няма да се съберем. То нали не сме първа младост... До десет години все ще разбера кой от гробищните парцели е купил и ще си купя съседния. Как няма да се съберем? Ще се съберем във вечността. Там да го видя накъде ще бяга...

Чародейски си наливам мартинито вечер сама и си говоря с посестримите по съдба. Като ги кълнем дружно, сякаш по-добре ми става. От време на време някой от „принцовете-бегълци” подава нишан и компанията се вълнува като кокошарник.  То са дисекции на думи, изречения, погледи, косми...? Само моят мълчи, мълчи, като бит г... мълчи. Ай ше му и принца, пак менте...

С тази моя чародейност май ги дезориентирам. И се хвърлят на брега, като китове с изпушил сонар. Късмет... Седя си и го чакам моя си принц да се сети, ама така като гледам, ще го отнесе към вечността...