Защо всички си мислят, че отвлечените принцеси искат да бъдат спасявани?!
Ами не е вярно, да ви кажа. Не всички искат непременно да бъдат спасени. И точно това се опитвам да обясня на онази сбирщина идиоти в подножието на крепостта. Чучнали са там от месец вече и не дават никакви признаци, че ще си ходят. Всъщност – нищо не правят, не предизвикват Зигфрид, не целят крепостта с камъни, не измислят нови игри. Нищо. Просто си седят.
И точно днес решиха да се бият по доспехите колко са смели. Много лесно мога да позная какво си мислят, докато съм надвесена от най-високата кула и ги моля, почти благовъзпитано, да млъкнат:
„Със сигурност драконът я е принудил! Трябва да я спасим от това чудовище!”
Трябва, дръжки! Въобще не е нужно да ме спасяват, но ако те не млъкнат скоро, ще събудят Зигфрид и той ще се ядоса. Не че ще им направи нещо съществено, най-много да им подпари под броните – Зигфрид е пацифист.
Още помня деня, в който ме отвлече. Баща ми – царят – ме беше заключил в една от кулите ...