Клеча на една бабуна срещу "Търговската" и чакам автобуса в ранния следобед. В ръцете стискам допотопния фотоапарат от "Макдоналдс", подарен някога на сина и снимам, снимам. Ей така... значи, просто фасулска работа.
Първо изнервената редица автомобили, надуващи клаксони по шосето, забързани към нищото, след нея и онова-луничавото девойче, Беатриче Маришка, размахваща компютърна чанта. Какви времена! Някога бабите ни са носели копринени чадърчета за разходка, а сега тя държи творението на "Ейпъл" като пробит текезесарски мех. Налапвам наужким цигара, демек папироса (лекарите ми забраниха, а как ми се пуши!), предавам на мутрата си гаменски вид и я заговарям, сякаш съм на морския бряг с иностранна девочка. Някой педантично бе прочистил гърлото ми. Нон стоп. Звуча като радио уредба на завод от близкото минало - с нотка съжаление, но и скрит оптимизъм.
-И Вие ли чакате "Шестицата"? По това време обикновено е редовна, нали спазва някакво разписание!
Престорената ми физиономия не може да скр ...