4 min reading
Клеча на една бабуна срещу "Търговската" и чакам автобуса в ранния следобед. В ръцете стискам допотопния фотоапарат от "Макдоналдс", подарен някога на сина и снимам, снимам. Ей така... значи, просто фасулска работа.
Първо изнервената редица автомобили, надуващи клаксони по шосето, забързани към нищото, след нея и онова-луничавото девойче, Беатриче Маришка, размахваща компютърна чанта. Какви времена! Някога бабите ни са носели копринени чадърчета за разходка, а сега тя държи творението на "Ейпъл" като пробит текезесарски мех. Налапвам наужким цигара, демек папироса (лекарите ми забраниха, а как ми се пуши!), предавам на мутрата си гаменски вид и я заговарям, сякаш съм на морския бряг с иностранна девочка. Някой педантично бе прочистил гърлото ми. Нон стоп. Звуча като радио уредба на завод от близкото минало - с нотка съжаление, но и скрит оптимизъм.
-И Вие ли чакате "Шестицата"? По това време обикновено е редовна, нали спазва някакво разписание!
Престорената ми физиономия не може да скр ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up