20 янв. 2008 г., 14:14

Чаша с мляко 

  Проза » Рассказы
1189 0 3
1 мин за четене
Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертви, моята некадърност е възнаградена с изключително отговорен пост в една фабрика. Фабриката не е за мляко, произвеждаме амуниции. Но няма значение, вкъщи ме чака чаша с мляко.
За пръв път започнах да се интересувам от млякото, когато гледах филма  "Портокал с часовниов механизъм". Не, че млякото имаше съществено значение за филма, просто ми хареса идеята за пиенето на мляко. Когато бях малък, никак не го обичах, струваше ми се като изцеден екстракт от радостта на крава. Сигурно съм бил прав, но с времето човек свиква с факта, че страданието носи облаги. И така, аз вървя към къщи, вървя с куфар в ръка, с противогаз на главата си. Вървя без да се обръщам към нищо, освен към представата за чашата мляко.
Когато войната започна, няколкохилядната ни армия бе изпратена на фронта. От министерството, без съмнение акт на последна надежда, се получи заповед млякото, досега предназначено за детските градини, да се изпраща на фронта, за храбрите войници. Храбрите войници имаха наглостта да изпият всичкото изпратено мляко, преди да бъдат изпозастреляни като кучета.
Мен това не ме вълнува особено, като изключим факта, че не спирах да си мисля за техните кореми. Нощем ги виждах, пробити, като рендета, а през безбройните дупки се стича цялото това мляко.
Работейки във фабрика имах множество задължения през войната - не се чудете, че използвам минало време, вражеските войници вече навлизат в града, аз вършех всякаква работа, която трябваше да повлияе на патриотичното ми настроение. Лепях афиши, крещях по улиците... не е нужно да изброявам.
В крайна сметка си дадох сметка, че единственото ми останало нещо на този свят е млякото.
Вече съм вкъщи. През прозореца виждам войниците. Нахлуват в кооперацията.
Няма да кажа, че искат чашата ми мляко, но аз ще я изпия, и това ще е моята победа. Нещо повече. Ще ги унижа.
Застанал съм точно пред вратата с чашата в ръка. Чува се трясък на врати, крясъци на непознат език.
Вратата на апартамента ми е изкъртена. Те са насочили оръжията, а аз бързо вдигам чашата си с мляко. Поемам течността в коктейл с куршумите и умирам щастлив.

© Стефан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Идеята за малката, лична победа на фона на цялостната загуба, доста ми допада.
  • По-скоро сега открих сайта и качвам разни неща. случайно е, но принципно в моите работи има много смърт.
  • Много интересна идея!И странен начин да умреш щастлив
    Защо винаги умираш в края на разказите си?
Предложения
: ??:??