ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели един час, пълен с някакво гъсто и бистро очакване, а ако е „Наполеон", още по-добре, понеже в завета на някое бистро на отсрещната стена е възможно въображението ни да прожектира Ватерло след дъжда и поражението, една местност, осеяна с локви, пълни с кехлибарена на цвят вода, поради глинестата и хлъзгава почва, което предрешава изхода на едно сражение и дава името на един луксозен коняк, чиято компания търпеливо отпиваме с устни, очаквайки ония, другите, в часа на срещата, чийто вкус е винаги различен.
Склонността да се доверяваме на сервитьора е повече от необходима, понеже, макар и несъзнателно, и той участва в това очакване с услужливото си и вежливо присъствие и така изпълва оня бездъне ...