Чат закачка

 Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа няколко сайта за онлайн пазаруване, след което провери е-майла си. Имаше ново писмо. "Поредната реклама" - помисли си тя, но когато го отвори съвсем не беше така.
 Съобщението гласеше: "Здравей, ягодке, искаш ли малко да се позабавляваме? :) " и беше изпратено от някакъв Real Man (истински мъж).
Тя помисли върху написаното, и му отговори: "Ягодке? Не бях чувал някой да се отнася така към жена, която очевидно иска да свали!". Всъщност, тя не забеляза, че в момента той е на линия. След минутка той й отговори.
- Ами, нали така ти е никнейма :)
По дяволите,тя се почуства засрамена, въобще не се сети, че е под името Strawberry.
- Ъм... - беше единственото което тя можа да напише.
- Както и да е. Та, не ми отговори на въпроса... - отвърна той и добави един ухилен емотикон.
- Какъв въпрос?
- Искаш ли да се позабавляваме?
- Какво имаш предвид.
- Да играем на една игра.
- Слушам те... - каза заинтригувана тя.
- Аз ще ти кажа какво да направиш точно в момента, след което - ти на мен.
- Звучи ми глупаво.
- Не е, повярвай ми. Единственото правило е наистина да изпълняваме каквото ни е казано, иначе няма никакъв смисъл да започваме. Съгласна?
- Окей. - написа набързо тя, макар да бе убедена, че няма да й хареса.
- Добре, аз започвам. Отговори ми на въпроса: на колко си години?
- Никнейма ти е "истински мъж", не знаеш ли, че една жена не се пита за годините.
- Знам ягодке, но в играта е позволено.
- Ок, на 26 съм. Сега ти ми отговори на същия въпрос.
- На 30 съм. Ето, лесно е. Сега отново съм аз. Искам да знам какъв цвят е косата ти, а ти трябва да ми отговориш :)
- Кестенява. Какъв цвят са очите ти? - попита тя.
- Зелени. Имаш ли си приятел?
- Не е ли много лично? - написа тя.
- Не, аз поисках да ми отговориш, ако ще спазваш правилата - направи го.
- Нямам приятел. А ти?
- Аз ли? Аз също нямам приятел, не съм гей!
- Стига де! - написа тя, схванала шегата му.
- Нямам приятелка. Имам съпруга. Сега, отново съм аз. Това, че съм женен притеснява ли те?
- Не. Само въпроси ли ще си задаваме? Сега искам от теб да ми пратиш своя снимка.
- В момента нямам на компютъра.
- Не спазваш правилата. Иди се снимай тогава.
Той не отговори. След 5/6 минути тя получи прикачен файл, явно се е снимал. Бързо го прие и го отвори. Не очакваше да види някой красив. Но грешеше. Той беше красив и очите му наистина бяха зелени, както й беше споменал. Тя, честно казано, умираше за зеленооки мъже.
- Ето, виждаш ли колко съм изпълнителен. - написа той. - Мой ред е. Като сме започнали с тези снимки... Искам в момента да станеш, да излезеш навън, в двора или пред блока, не знам къде живееш, и да се снимаш с някого по сутиен. :)
- Ти си луд!
- Защо? Вън нито е студено, нито нищо.
Тя прочете съобщението, и мислейки си "Така значи" , излезе навън. Живееше в къща в голям квартал. Поогледа се малко и забеляза сина на съседите - около 15 годишен, висок, с добре оформено тяло от баскетбола.
- Хей, Ник, как си?
- Малко уморен, прибирам се от тренировки.
- Личи си. - каза тя и се засмя. - Имам да свърша нещо много глупаво и смешно. Искам да ми помогнеш.
- Окей, сега ли?
- Да, за секунда. - каза тя и го дръпна в двора, след това много бързо свали блузата си.
Момчето гледаше като попарено. Колко си бе мечтал да я види по този начин... Тя го прегърна през рамото, извади телефона от дънките си и насочи обектива към себе си.
- Усмихни се, Ник. - чу се "щрак", след което тя благодари на момчето и се прибра с бърза крачка.
Качи снимката на лаптопа и я прати на чат партньора си.
 - Хей, бърза си, ягодке! Мм, красива си и имаш много готини... очи. Ще ми се да съм на мястото на хлапето :)
- Не се отплесквай! Аз съм на ход. Щом така ще я караме, снимай се в банята по хавлия... любопитно ми е дали освен хубав поглед имаш и хубаво тяло... дали имаш плочки, например :)
- Хм, окей, секунда.
След малко тя получи снимката.
- Хей, казах плочки, не цялостен образ, включително малкия ти приятел!
- Каза, но ти се искаше да е това! Хаха.
- Не е вярно!
- Вярно е, ягодке. Сега съм аз. Изпрати ми снимка, на която се целуваш с някой бивш приятел.
- Не ги пазя.
- Лъжеш, всяко момиче/жена ги пази.
С тази си настойчивост той получи желаната снимка.
- Ето, знаех си :)
 - За к'во ти е тая снимка?
- Просто така.
- Хубаво. Изпрати ми снимка на жена си, искам да я видя.
- Дадено.
Тя получи снимката. Жена му беше красива.
- Защо си пишеш с непознати, при наличието на подобна блодинка в живота и леглото си?
- Знаеш, чуждото е по-сладко. Както и да е. Вече изградихме известно доверие с теб. Да спрем със снимките и просто да си представим другия?
- Съгласна. Кой беше на ред?
- Аз, ягодке. Искам стриктно да изпълняваш инструкциите ми. Но първо, нали не е студено в стаята ти?
- Не, не е.
- Окей, слушай и изпълнявай, ще останеш доволна. Стани и заключи вратата. Така, предполагам си готова и продължаваш да четеш. Настани се удобно на диван, фотьойл или легло, без значение, може и на пода. Ще предположа, че си на легло. (Беше прав, тя се бе преместила на спалнята). Сега седни на мекото си легло, облегни гърба си на таблетката или на стената и постави лаптопа си пред теб, между краката си. Сега си представи, че ме чуваш. Имам плътен силен глас, но ти говоря нежно. Свали блузата си. Прокарай пръсти през косата си, след това по врата, и надолу по корема. Най вероятна предполагаш какво предстои, досетлива си. Откопчай дънките си и леко ги смъкни, може и напълно да ги свалиш, оставям това на теб. Сега прокарай бавно пръст върху бикините си. Усети женствеността си през тънкия плат. Повтори упражнението няколко пъти. Пръстите ти усещат всичко, ти също. Материята на бельото започва да ти пречи, нали? Довери се на инстинкта си и го свали. Сега докосни отново пулсиращата си прът... бавно и нежно. Разтривай, почувствай! Ускори темпото, усети всяка една гореща точка. Започваш да четеш по-бързо написаното от мен, защото движиш пръстите си по- бързо, а дишането става тежко. Сега се облегни назад, вече извиваш гърба си от удоволствие нали? Спри да четеш, отдай се на емоцията, изпитай удоволствието.

Дали тя е изпълнила възложеното й? Дали след това му е писала и играта е продължила? Не зная... :))))