14 февр. 2008 г., 16:52

Черен свети валентин лъха от хрониките 

  Проза » Рассказы
1431 0 2
4 мин за четене
За лица над 18 год
14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойки дописват вечния и скучен списък с любовни клетви, които не са изпълнени! Всичко това ме задушава, толкова банално, плъзгам плах поглед по капака на телефона ми, но той мълчи, а аз чакам да се изпише неговото име, дочувам, че приятелят ми крои планове за нас - не издържам и отивам до тоалетната, уж за да напудря нослето си от чиста женска суета.
Не мога повече и набирам неговия номер, след малко се чува сподавен метален глас, а от моите стъклени до преди малко очи, потичат топли така крити сълзи:
- Празнуваш ли? - попитах го аз
- Да! А ти?
- Уж, поне така мисля, май виното ми дойде в повече, за мен днес е Трифон Зарезан!
- Защо? Нима си спомни за миналия?
- Поне беше истински... за мен!
- И ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Все права защищены

Предложения
: ??:??