Черен свети валентин лъха от хрониките

За лица над 18 год
 14.02 - св.Валентин, човекът до мен, като всички останали ми поднася сърчице и цвете в знак на своята обич, а аз слагам маската - оная, усмихнатата и му казвам „наздраве" за трети път в рамките на пет минути.
 Той е избрал най-задушевното заведение в града, а около нас всички двойки дописват вечния и скучен списък с любовни клетви, които не са изпълнени! Всичко това ме задушава, толкова банално, плъзгам плах поглед по капака на телефона ми, но той мълчи, а аз чакам да се изпише неговото име, дочувам, че приятелят ми крои планове за нас - не издържам и отивам до тоалетната, уж за да напудря нослето си от чиста женска суета.
 Не мога повече и набирам неговия номер, след малко се чува сподавен метален глас, а от моите стъклени до преди малко очи, потичат топли така крити сълзи:
- Празнуваш ли? - попитах го аз
- Да! А ти?
- Уж, поне така мисля, май виното ми дойде в повече, за мен днес е Трифон Зарезан!
- Защо? Нима си спомни за миналия?
- Поне беше истински... за мен!
- И аз цял ден за него си мисля, защо се обаждаш, нали каза сама, че не можеш да бъдеш с мен, купи ли си щастие, с парите, за които така силно ламтеше! Нима даде живот на детето ни... а забравих - ти го уби... а аз го исках, исках и теб!
- Говориш глупости... майка на 16 години, да не си се побъркал, а и какво щеше да му дадеш ти!!!
- Обич!...
- Такава, каквато даде на мен ли, с болка?
- Аха, станала си кучка, но е мисля, че е време да затваряш, все пак твоя паралия ще се притесни и „наздраве", още алкохолът те прави щастлива!
- Само той ми остана!...
 Затворих и погледнах в огледалото, оттам ме гледаше едно красиво момиче с модни дрешки, сякаш е излязло от най-лъскавите страници на Cosmopolitan, но зелените и тежко гримирани очи бяха смъкнали гарда, беше време да сложа отново маската и да се върна при моя приятел. Като сядам на масата, си виквам още една бутилка вино, за да мога да забравя за него! Сядам, паля цигара, а димът ми рисува картина от минал спомен, "преди година той имаше два лева в джоба си и ми купи една роза и един бонбон за празника, придружени от една нежна целувка и топла прегръдка в студения зимен ден, отидохме в тях и се гледахме дълго в очите, прочетох вината, че не ми е направил празника достоен, стояхме, без да си говорим, а после от само себе си правихме любов - да, любов, не поредното изчукване, а любов." Изгасих фаса и се обърнах към приятеля си, вече доста подпийнала:
- Хайде, скъпи, дай на своето бебче да те отведе в рая, имам подарък за теб!
  Видях лукавата му усмивка, той взе ключовете за бавареца - "обичам я тая кола" и отидохме в тях, първото, което посетих, беше барчето, не съм достатъчно пияна, съблякох се, останах само с тежката диамантена огърлица "как светеха, колко бяха красиви" - отидох и се отдадох на поредния сексуален сеанс, беше ми гадно, тялото му, тежкото му дишане, добре, че моят жребец свършваше бързо и се обръщаше да спи, излязох с черен сатенен халат на верандата да пуша и пак набрах неговия номер:
- Да! Свърши ли вече, а платиха ли ти?
- Естествено! - получих повече, отколкото очаквах!
- Пак си се нафиркала до козирката, само как фъфлиш!
- Алкохолът ми носи утеха!
- Хм, а магистралката дръпна ли си я вече?
- Още не, а теб какво пък те интересува, сигурно вече изчука поредната си курва, след мен нямаш нищо истинско, нали? Какъв кретен, сигурно си затънал в заеми, та ти само това можеш да правиш, деца и борчове, а знаеш ли, глупако, кой ти ги плаща?
- Една мистериозна дама, благодаря, кучко!
- Тази вечер е последна, искам те!
- Аз пък не, няма как да си платя, а и не ходя по проститутки, защото за мене си такава!
- Чудно, а някога бях твоята кучка!
- Не! - беше моята жена, моят ангел, моята... любов!
- Любовта не се яде, ГЛУПАКО!
- Пак говориш глупости!
- Спри, решила съм нещо!
- Как да изкараш пари?
- Чуй ме! Обичам те, св. Валентин е, моля те, кажи ми дали и ти ме обичаш?
- Не знам...
- Значи няма смисъл! Сбогом!
  И се отдръпвам, изпускайки телефона на земята, заедно с бележка, за която не мислех, че ще и дойде времето, оттеглям се към материала си, знам, че дозата ще ме довърши, че ще е последна, смъркам, бършейки кръв от носа си, ето, усещам края, всичко свърши...
  На другия ден във вестниците се четеше това:
                            ЧЕРЕН СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Намериха мъртво момиче от свръх доза на верандата на приятеля си, голото тяло лежеше по едва покриващ я халат, а до нея на лист пишеше:"видях пари, но не бях обичана, исках всичко да приключи по друг начин, исках днес да съм с него, но той не ме обича, а и как да ме обича -не издържах, мило, ще прегърна детето ни... сигурно е много красиво!"