Черният ангел….
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. През живота си не се бях чувствала привлечена към нещо, така както бях привлечена към този мъж. Исках го прекалено силно, а това ме плашеше. Усещах, как аромата му се превръща в мъгла, която ме обгръща и от която нямам представа как да избягам. Слава Богу той се отдръпна и ме погледна така както лъвовете гледат плячката си, преди да й се нахвърлят или поне така бях гледала по научнопопулярните филми като дете.
- Ана…-името ми излезе почти като въздишка от устните му.
Не! Каквото и да беше това, трябваше да спре. Незабавно. Окончателно. Нямам идея от къде успях да събера сили, но направих крачка назад. Толкова бе минималното разстояние, за да проявя трезва мисъл.
- Няма да ходя с Вас където ...