17 янв. 2012 г., 09:41

Черно-белият ден

Проза » Другие

1.4K 0 9

Черно-белият ден Равна, бяла земя - накъдето погледна. И ти - като нея бял. И като нея леден. Черно - в мен и край мен. Ти си мъката, тате. Черен мрак посред ден ни държи в пипалата си. * Все високо небе и до мене все празно. Расна, тате, без теб, и без теб не пораствам. * Да валят цветове и да цъфне земята - чернобелият ден е раирал душата ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Taso (Тасо)

Тъжен и кратък
изгря черно-бял спомен...
Видях се насън.

2012-04-05T11:30:52+03:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря ви, приятели, за съпричастността.

2012-03-09T20:25:05+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Много силно написано, докосва болезнено!!!

2012-03-06T14:18:15+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Има магия в думите ти - а уж са най-обикновени.
Бих ти подарил цяла поляна с цветя.

2012-03-06T12:05:21+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Поклон...
този стих е изстрадан до болка..
съпричастна съм, мила Цонка..
прегръщам те..

2012-01-29T13:56:11+02:00