Jan 17, 2012, 9:41 AM

Черно-белият ден

  Prose » Others
1.4K 0 9

 

 

Черно-белият ден Равна, бяла земя - накъдето погледна. И ти - като нея бял. И като нея леден. Черно - в мен и край мен. Ти си мъката, тате. Черен мрак посред ден ни държи в пипалата си.                * Все високо небе и до мене все празно. Расна, тате, без теб, и без теб не пораствам.               * Да валят цветове и да цъфне земята - чернобелият ден е раирал душата ми.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...