Пустинята има свое дихание, което може да се усети само нощем. Само когато използваш собствените си нозе .
Само когато от три дни си без вода и храна.
Присъствието на Смърта изостря сетивата и в сърцето ти възкръсва плъмъка на най – тънка чувствителност.
Усещаш зрънцата най – фин пясък , вдигнати от слабия нощен полъх , туптенето на малки нозе - встрани от теб пустинно мишле е излязло от дупката си под пясъците за да търси скорпиони и паяци .... Нежен звук на влачещо се членестоного коремче – там паяче или скорпион е тръгнало, за да търси някое гладно мишле ...
Пустинята си играе със своите рожби ... Тя не знае пощада .
Тук оцеляват само силните. Безименният пое дъх , стегна измуреното си тяло в хватката на волята. За пореден път, отново и отново се плъзна напред в нощта. Равномерните му крачки го отдалечиха от мястото, мига на почивката. Равномерно дихание, равномерно , елегантно пръплъзване в лунната сянка на Дюната над него. После заобикаляне и гмуркане в сянката на следващата Пусти ...