Чертая живота си върху бял хартиен лист. С най-обикновен сив молив рисувам цветно. Най-различни нюанси се отразяват в зениците ми. Рисувам и рисувам, имам нужда от това. Вдъхва ми сигурност. Знам, че всичко зависи от мен, макар само на обикновен хартиен лист. Няма редове на него, снежно бял е.

    Рисувам семейство, изгубени приятели, тези, които тепърва ще срещна. Чертая пътя си, любовта по него, мечтите. Сътворявам своя собствен свят и всичко, което искам и съм постигнала. Отразявам цял един живот със сив молив, а рисувам цветно. Картината е леко носталгична, напомня ми за миналото, но и за това, което предстои. Кара ме да се усмихвам. Пъстрите ивици се преплитат една в друга, сливат се, разделят се. Получават се нови и нови цветове.

    Чертая живота си върху бял хартиен лист. Моливът се затъпява непрекъснато, а аз го подострям с надеждата си и продължавам да рисувам.