Аз трябва да си измия очите и да тръгвам... и без това закъснях.
Как да загубя нещо, което никога не съм имала? Как да се преборя с елементарното желание, как да спра да искам да съм друга? Една и съща книга, толкова много пъти, чета едно и също, знам, че някъде там пише нещо за мен, на някой ред в тази книга има обяснение, може би решение или просто тъжен анализ на така или иначе изиграна ръка. Ще има ли кой да ме обича? Така както искам аз, така както си мисля, че се обича по филмите, ще чуя ли някога каквото на мен ми изнася или непрестанно ще се чувам как казвам: „Разбирам” – без въобще да вдявам? И какво толкова искам да направя? И к’во толкова не ми е наред?
Не искам да ме обичат, вече не искам, искам да нараня, искам да разплача, да обсебя и проям нечий свят, след това да го напусна, да докарам някого до истерия, да направя възможно най-злото. Искам реванш, искам възмездие, но не за да възтържествува някаква клиширана справедливост, искам отмъщение, искам някой да страда, а аз д ...