Поредният ден. Поредните разочарования. Поредните нестихващи мисли за него. Тя бе така изискваща, че ù се струваше че той не се старае за нея. Нали знаете, тя бе от онези момичета, които имаха нужда от постоянно внимание за да се чувстват харесвани. Той обаче нямаше времето, за да ù го покаже. Тя, като всяка жена, обвиняваше него, без да се опита да го разбере. Упрекваше го, а не трябваше, но това щеше да го осъзнае малко по-късно, когато тя самата нямаше време за него.
Минаха се дни.. Чувствата ù все така бушуваха в изтерзаното ù сърце. Но идваше краят на учебната година. Тя трябваше да спре да отделя внимание на тези детски чувства и да се отдаде на учението. Беше толкова заета, че дори не обръщаше внимание на неговото "мило мое". Бе поставила уроците над него, така и трябваше. Тя знаеше, че е права, задето се старае да запази правилната за годините си ценностна система. Но вечер, точно преди да заспи, я обземаше тъга, че не му отдава вниманието си. Отпускаше тялото си и оставяше въо ...