ЧЕТВЪРТАТА  БОЖИЯ  ЗАПОВЕД

        „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благоволи съботния ден и го освети”¹.

Но защо новозаветните християни  определят неделята като ден за поклонение на Бога?

Преди да се занимаем със съботата, трябва да изясним нещата, относно целия закон. В Стария Завет неизпълнението на една от заповедите се смята, че целият закон не е изпълнен. Никой човек, обаче не може да го изпълни. Христос дойде и изпълни закона. И даде Нов Завет. Затова ние вече не сме под закона, а под (в) Христос. „… ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно” - казва апостол Павел в Посланието към Галатяните  2:21. Така чрез Христос ние също сме изпълнили закона.

Настоявайки за изпълняване на 4-тата заповед, ние излизаме от Христос и се връщаме към  Стария Завет. Тъй като не можем да бъдем едновременно и на двете места ,  върнем ли се към закона, ние вече не сме новозаветни християни.

Законът е Божествен,  вечен  и неотменим. Ние изпълняваме заповедите, защото обичаме Христос и нашата съботна почивка е денят на Христовото възкресение, всъщност неделята.  Т.е. Христос е нашата почивка.

В Петте книги на  Мойсей – Тората, се намират 10-те Божи заповеди. Подробното обяснение за спазването на тези заповеди са в книга, наречена  Талмуда. В нея подробно се изреждат указания и забрани, които еврейския народ трябвало да спазва. Там има и много човешки  препоръки, включително и за съботата, които и самите фарисеи и  законници не са можели  да  изпълняват.

Чрез поведението си Христос показва, че може да се прави добро и в събота (изцерява болни,  притчата за изгубената овца )което се е смятало за работа. Така Той се конфронтира с постановените в Талмуда изисквания  и това е една от причините  да бъде преследван, обвиняван от религиозните авторитети в богохулство и неспазване на закона,  което всъщност изисква смъртно наказание.От тогава  и започва усилено  Му преследване, за да бъде ликвидиран.

След Христовото Възнесение, Неговите последователи  започват да се събират неделния ден,  деня на Неговото  Възкресение. Постепенно неделята се установява като почивен и ден за поклонение към Бога.

Това, обаче, не значи, че само този ден  трябва да почитаме Бога. Да не бъдем само неделни християни, а всеки ден да е ден за Бога.

-----------------------------------

1. Изход 20:8-11