ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
„Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благоволи съботния ден и го освети”¹.
Но защо новозаветните християни определят неделята като ден за поклонение на Бога?
Преди да се занимаем със съботата, трябва да изясним нещата, относно целия закон. В Стария Завет неизпълнението на една от заповедите се смята, че целият закон не е изпълнен. Никой човек, обаче не може да го изпълни. Христос дойде и изпълни закона. И даде Нов Завет. Затова ние вече не сме под закона, а под (в) Христос. „… ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно” - казва апостол Павел в Посланието ...