15 дек. 2010 г., 18:00
1 мин за четене
Получих държавна заплата. Невероятно, но факт! Реших като бял човек да полея събитието. Не помня кога за последно съм била на китайски ресторант. Готвачът беше автентичен китаец и готвеше страхотно, но един ден напусна. Чу се приказката, че поискал повишение на заплатата, на което му отвърнали: „У нас китайци – бол!”
И така, една вечер четири приятелки отидохме в новооткрития китайски ресторант в центъра на града. Но ударихме на камък: две симпатични български девойки в пурпурни китайски одежди ни сюрпризираха, че всички маси са резервирани. Не се отчаяхме – сетихме се, че на съседната улица само преди два дни бе открит друг китайски ресторант. Бре, да му се не види, никнат като гъби и, както е тръгнало, скоро тук ще стане Chinatown. Този път ни провървя: покани ни чаровно китайско девойче, облечено с дънки и поло. И фиестата започна… Едно след друго опустошавахме екзотичните блюда, като преди това обилно ги поливахме със соев сос. Момичето специално идваше на масата ни и с любезна усм ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация