Chinatown
Получих държавна заплата. Невероятно, но факт! Реших като бял човек да полея събитието. Не помня кога за последно съм била на китайски ресторант. Готвачът беше автентичен китаец и готвеше страхотно, но един ден напусна. Чу се приказката, че поискал повишение на заплатата, на което му отвърнали: „У нас китайци – бол!”
И така, една вечер четири приятелки отидохме в новооткрития китайски ресторант в центъра на града. Но ударихме на камък: две симпатични български девойки в пурпурни китайски одежди ни сюрпризираха, че всички маси са резервирани. Не се отчаяхме – сетихме се, че на съседната улица само преди два дни бе открит друг китайски ресторант. Бре, да му се не види, никнат като гъби и, както е тръгнало, скоро тук ще стане Chinatown. Този път ни провървя: покани ни чаровно китайско девойче, облечено с дънки и поло. И фиестата започна… Едно след друго опустошавахме екзотичните блюда, като преди това обилно ги поливахме със соев сос. Момичето специално идваше на масата ни и с любезна усмивка се осведомяваше дали ястията ни харесват. Нямаше нужда да пита - празните чинии красноречиво говореха вместо нас. Тъй като бяхме с пълни уста, с мимики и жестове се опитвахме да опишем колко ни е вкусно. Голям смях падна! Беше наистина една незабравима вечер!
Така ми се иска да завърша с happy end, но не би… Само аз си знам как изкарах нощта. То беше охкане и пъшкане… В чудо се видях от бунта на стомашно-чревния ми тракт! Бедният ми стомах, свикнал с бобеца и тарханата, се стъписа пред ПЪРЖЕНИТЕ зеленчуци и ПАНИРАНИТЕ плодове. А за същите пари можех да изкупя половината портокали и банани от Lidl и да ги ям НЕПАНИРАНИ цели две седмици. Хем нямаше да имам никакви проблеми с храносмилането.
Сега съм на щадяща диета. Дано да се оправя по-скоро, че идат празници…
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Но всичко е добре когато завършва добре.Харесва ми подходът към историята-с хумор.Можеше и да е драма.Много поздрави и успех!
Знаеш ли как внимавам с яденето! 
