20 июл. 2007 г., 09:05
Човекът с бялата шапка ( клошар )
Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си спомням аз за него – човекът с бялата шапка, човекът, който живееше от кофите за смет, усмихвайки се.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си спомням аз за него – човекът с бялата шапка, човекът, който живееше от кофите за смет, усмихвайки се.
© Никола Гьопсалиев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ако беше малко по-дълго,щеше да звучи доста добре.Така си стои едно недовършено.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
