Човекът с бялата шапка ( клошар )
Не го познавам, но ми е познат, не се страхувам, страх ме, искам бързо да отмина, но не мога.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си спомням аз за него – човекът с бялата шапка, човекът, който живееше от кофите за смет, усмихвайки се.
Поглежда ме, усмихва ми се и си продължава кротко. Не е страшен, страшното е другаде и то се крие някъде във нас. И виждам сърцата ни от камък, а очите виждащи не виждат.
Минавайки край кофите за смет, си спомням аз за него – човекът с бялата шапка, човекът, който живееше от кофите за смет, усмихвайки се.
© Никола Гьопсалиев All rights reserved.
