- Има Бог - със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив. 

- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.

      С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата си радост пред някой близък. Явно, намери го в мое лице.

- Преди години - продължи той. Почувствах болка в гръдния кош. Трябваше да се обърна за помощ към колега-специалист. Навярно нямаше да ми кажат истината. Кой ще подпише смъртната присъда на лекар, знаещ последствията. Помолих доктор Захари Николов да нареди на своя асистент - колега, да направи рентгенова снимка на мой близък. Фактически, това бях аз. На определения ден се явих пред асистента. Не ме познаваше. Беше млад кадър.

   Снимката вещаеше тежкото ми състояние, което можах да разчета. Прекарана пневмония, с петно на белите дробове - тенденциозно развиващо се. Не загубих самообладание. Някой ме подтикваше към живот.

   Обиколих почти всички църкви в града. Горещо се молех на Бога, да ми дари още малко живот, за да подпомогна растеж на двете си внучки. Един ден седнах на една пейка пред централна железопътна гара. Дълбоко замислен, не усетих, как до мен беше седнал възрастен човек с културна физиономия, хубав костюм, бяла брада и бастун в ръка.

- Имате някаква мъка, господине? - започна той.

   Разказах му всичко.

- Още утре, в продължение на два-три месеца, всеки ден правете по едно добро!- продължи то.

   След това стана и се сбогува с мен.

   Упорито се заех да изпълня поръчката. Два месеца изминаха, когато наново се срещнах с асистента. Направиха ми нова снимка.

- Неочакван резултат. Инфилтрат, в последна фаза на всмукване. Елате след месец! - каза той.

   Измина повече от месец. Днес отново направих рентгенова снимка. От петното нямаше и следа. Споделих с доктор Николов, че снимката е моя. Името беше фиктивно. Скрих, за да науча истината. И му разказах всичко. Той се засмя.

- Има Бог - му казах.

- Бог е в нас. Той може всичко да върши! -  отговори ми доктор Николов.