Чудото

Вяра беше там, където не всеки можеше да отиде. От малка  имаше желание да стане войник. Бойка стража за родината. Баща ù Станьо също беше военен. Отдавна се пенсионира с чин полковник. Бранеше родината на граничната застава. Колко врагове беше хванал. Но един ден се случи нещо неочаквано. Стреля по човек. Патронът отскочи и връхлетя върху него. Рани го в гърдите. Беше в несвяст. Събуди се в моргата. Не знаеше къде се намира. Бяха го отписали от света. Стана от леглото и тръгна по коридора. Студът лазеше по тялото му и то се тресешедо неузнаваемост. Навън беше зима. Поогледа се и се уплаши от голото си тяло. Започна да вика с пълен глас. На коридора се скупчиха лекари и медицински сестри. Чуваха се гласове. “Нали беше в моргата! Как е излязъл от там? Как може един мъртвец да се съживи? Такъв случай е описан само в библията. Станало е чудо!” 
    Един от лекарите се приближи до него и внимателно подхвана тялото му. Наистина, той беше жив. Не е някакво видение. Заведе го в реанимация, за да бъде под наблюдение.
    Съобщиха на Ана, съпругата му, че мъжът ù е жив. Че е станало чудо и ще го оперират, за да извадят куршума от гърдите му. Той беше заседнал високо над гръдната кост и разкъсал мускулни влакна. За известно време сърцето беше спряло. И тогава решиха да го сложат в моргата. Но имаше късмет. Излезе от ада.    Операцията премина без усложнения. Изписаха го на четиринадесетия ден в сравнително добро общо състояние. Ана се освободи от работа и дойде да го вземе от болницата. 
    Минаха дни, месеци и година. Беше отишъл на почивка в Хисаря. Изведнъж му стана много лошо. Отвори широко очи и с изненада започна да говори неща, които не знаеше за хората в неговата стая. На единия каза, че има син, името му и рождената дата. На другия, който беше по-млад, каза баща му да се пази, защото го чака тежко примеждие. А третия, който нямаше деца от съпругата си, а само едно осиновено, да отидат на Бачковския манастир и да подарят панделка на чудотворнатаа икона на Богородица. Ще им се роди син. И така мина време. Беше развил ново съзнание. Виждаше и чувстваше болките на близки и познати.Тяхното минало, настояще и бъдеще. 
    Години назад, когато бил на границата, сънува сън, в който един човек, облечен в бели одежди му казал, че ще изживее смъртта и ще придобие нови способности. Не трябва да се страхува. И сега помагаше на своите близки и познати със съветите си. Премахваше болките с ръце и очи. Не знаеше как става това. Само беше щастлив, че е жив и помага на другите. 
 А Вяра - неговата дъщеря - вървеше по пътя му - да бъдеш войник на родината си. Тя беше щастлива, че избра да служи за доброто на своя народ. Живееше в дома на баща си, който беше човекът на Новото време, с новото съзнание. Беше убедена, че ще продължи неговото дело. 

                                                                     10.11.2009 г. понеделник