27 авг. 2019 г., 14:48

Чума 

  Проза » Рассказы
1438 2 11
2 мин за четене
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Още едно от същото – казва важно на красивото моме, което носи прозрачен сутиен, напитки и мезета във вип ложата на плажа. – Узо и тиквички. И две-три смокини! – добавя, като се заглежда в заголеното дупе на сервитьорката. Тя го е стегнала в къси панталонки, ала толкова впити и орязани, че не си е струвало да ги слага, освен ако така е решила да подчертае и изпъкне другото.
– Разбира се, господине – отговаря момичето на английски език. Тя е българка, знае, че шкембелията също е българин, но все пак се намират в държава, различна от родната, и трябва да се държат като чужденци. Така ги разбира нещата момичето, уплашено, че този като нищо ще я изнасили. Не това я притеснява, а че няма да си пла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??