Чума
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Още едно от същото – казва важно на красивото моме, което носи прозрачен сутиен, напитки и мезета във вип ложата на плажа. – Узо и тиквички. И две-три смокини! – добавя, като се заглежда в заголеното дупе на сервитьорката. Тя го е стегнала в къси панталонки, ала толкова впити и орязани, че не си е струвало да ги слага, освен ако така е решила да подчертае и изпъкне другото.
– Разбира се, господине – отговаря момичето на английски език. Тя е българка, знае, че шкембелията също е българин, но все пак се намират в държава, различна от родната, и трябва да се държат като чужденци. Така ги разбира нещата момичето, уплашено, че този като нищо ще я изнасили. Не това я притеснява, а че няма да си плати.
Трудно е да стане, защото се оказа, че единият му крак е изтръпнал. Това му е лошото на турското седене – извън Турция винаги ти се схваща долният крак, като някакво наказание е. Поне с него така се случва. Куцайки, стига до морето и бавно се потапя. Вижда, че покрай него изплуват мехурчета – като кристалчетата в узото. Откъде ли пък излизат? Няма значение. У всеки човек има въздух. При него вероятно е малко в повече.
Няколко пъти се опитва да плува, но не се получава. Зарязва това и излиза от морето – доволен и охладен. На масичката под чадъра го чакат нови кристалчета и поръчаното мезе. Хапва смокинка и решава да проведе разговор с гологъзото девойче; но не бърза – това ще стане след като изпие второто и дойде време за обяд.
Така и прави. Тя упорито говори на английски и само на английски, вероятно е от Косово или някъде отблизо, защото има акцент и прилича на... на косоварка прилича. Така му се стори. Или пък е украинка?
– Не взимам евтино – каза тъжно девойчето, примигвайки. Той трудно ѝ разбира, но се сеща.
– Имам пари – съобщава.
Разбират се, сключват сделка, уговарят се.
Сервитьорката носи петото узо. Тя вече е почти разплакана, защото онзи я опипа три пъти, съвсем нахално, подробно и безочливо и май ще се откаже от сделката за вечерта. Натам вървят нещата, интересът му спада с всяка нова порция узо. А е и вече съвсем пиян. Накрая не издържа и му казва на чист български, опитвайки се да измъкне пръстите му от панталонките си:
– Свиня такава!
Шкембелията за миг изтрезнява, но после започва да се смее и да тресе всичко по себе си.
Момичето цупи устни, трие голото си дупе, сякаш е омърсено с нещо и изведнъж повдига вежди. Лицето ѝ се прояснява, внезапно я успокоява мисълта, че чумата по прасетата е заразна. Може пък да е за добро, че между тях нищо няма да се случи. Това прасе на вип плажа нямаше тен, значи тъкмо беше дошло от България. А беше чувала, че чумата там е плъзнала навсякъде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Георгиев Всички права запазени
