Станко живееше в голяма къща близо до центъра на града. Скоро навършил осемдесет години, той бе ограничил движението си само от леглото до мекият фотьойл пред телевизора. Семейството му се състоеше от неговия сиб, снаха и малката им дъщеря, която бе на седем години. Динамичен начин на живот бе водил Станко. През младостта си не бе пропускал почивни дни, в които да се изкачват по планините. Допадаше му суровият начин на съществуване по хижите в студ и пек. Бе дори водач на група планинари. Бе весел човек и винаги даваше тон за планинарските песни. Но в същото време думата му тежеше и другите го слушаха. А през седмицата работеше в предприятие. Годините се изнизваха между пръстите му. Неусетно младостта си бе отишла. Времето прошарваше косите му. Губеше хора около себе си. Но никога не даваше път на тъгата да се показва извън сърцето му. Постепенно неговата компания останаха четирите стени в стаята и телевизорът. През деня стоеше сам. Синът и снахата бяха на работа, а детето на училище. ...