Дълго нощта се изтичаше, като сълза - изстрадана,проронена от болка. Дълго мислих за 1000 неща, на някои отговори намерих, а другите просто ги мислих до сутринта и... нищо. Нямаше и кого да попитам, всички бяха потънали в сладък сън. Полази ме съмнение, пропищяваше в мен гнева,преливаха обич и безумие, негодувание и радост в хармоничен синхрон.
Плавах в море от притеснения, борих се с враговете на щастието си, прибирах прилежно всеки спомен отново в душата си, откъдето го бях взела като вещ скъпоценна. И пренебрежението от хората, и техните упреци, и техните тайни, и техните унижения...
Станах и се погледнах в огледалото - не повярвах, като видях колко и какво е останало от мен, потреперах... Опитах се да се усмихна, за да прикрия умело лошите следи по лицето ми... напразно. Бях като клоун пред огледалото. Отчаях се. Нощта преваляше. Нищо... толкова много страх, толкова много мечти, толкова голяма любов, толкова очакване... безброй чувства раздираха сърцето ми... само за една безсънна ...