то
Леля Мита ми е на гости.Отпиваме от кафето,а тя се изповядва:
-Какво ми дойде до главата,Фанче,какво ме налази?!Аз,дето съм толкова достойна и разумна жена, взех,че се влюбих като ученичка.Субектът на чувствата ми е 87 годишен екземпляр на човешката фауна.Запознахме се в кафенето.Седна на моята маса да пие кафе,извади вестник и зарешава кръстословица.Беше толкова слаб и сух,че ако го вземех в обятия,после трябваше с чирпанлийска костура да го изтържат от мене.Оказа се подполковник от запаса,универсален майстор-зидар,дърводелец,електричар и какво ли не още.Беше чичо на една от най-големите български поетеси,сам писател –изслевдсовател на рода и краевед.
Така започна моят роман,циганското ля то на любовта ми.Поканих го у дома да ремонтира полусрутената ми спалня.Справи се отлично и ми взе символична цена.После в хола сглоби и монтира двете ми секции-антики и ми смени бравите на вратите.В коридора сложи нови панти на шкафчетата за обувки,в банята постави капак на тоалетната и отстрани теч от тръба.В кухнята монтира релса и ми закачи новите пердета,Ремонтира електрическата скара и монтира над дивана модерна лампа.
Всяко негово идване е за мене празник,Фанче.Ставам по-млада поне с десетина години,а сърцето ми лангърка като газена тенекия.Но у дома май всичко вече е ремонтирано и оправено.Споделих опасенията си с любовта на живота си,а той вика:
-Ще се наложи да изкъртиш пантите на някои вратички,за да имам повод да идвам,рожбо и да си се порадваме един на другЩе къртиш вика,ще събаряш,щом се налага.Любовта иска жертви.
Свалих вратичките и утре го очаквам...Бих го приютила с радост в дома си,Фанче.Знаеш,че съм сама,но подполковникът си има жена...
© Диана Кънева Все права защищены