Цветелина (част 4)

Втора глава

Четвърта част

      Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.

      След минута влезе предишният слуга.

      - Какво ще желаете, господине?

      - Нямам никакви желания - отвърна Валентин, - но тази вечер може да закъснея... Бих искал да се върна без да ви обезпокоя.

      - Нищо сложно, господине. Кажете на пазача и той ще ви отвори.

      - Но после, когато вляза в къщата?

      - Аз ще ви чакам, господин куриер.

      - Тъкмо това не искам. Мисля, че е по-добре да остана в някой хотел за през нощта.

      - Но така ще оскърбите гостоприемната ни господарка, господине.

      - Тогава намерете някакъв изход от положението!

      - Сигурен ли сте, че сам ще намерите своята стая?

      - Напълно. Не е възможно да сбъркам.

      - Добре тогава. Просто гледам да си върша работата в тази къща. Но щом настоявате, сам ще се оправите.

      - Чудесно.

      Валентин излезе и тръгна из непознатия град да търси уговореното за срещата на колегите му място.

      Късният банкет, преминал в приятелска вечеря, бе весел и шумен. Валентин бе седнал до свой много добър приятел, с когото едно време деляха и един чин в училище. Двамата един през друг си спомняха разни случки от тогава.

      - Тук си почти от година и сигурно познаваш всички. Вероятно ще можеш да ми кажеш нещо повече по един въпрос, който се чудя на кого да задам - рече Валентин на приятеля си.

      - За какво се отнася?

      - Случайността ме отведе на квартира в един много изискан дом, но доста скучен. Господарката на къщата, госпожа...

      - Как се казва тя?

      - Госпожа Александрова, в момента вдовица. Явно дама на почтена възраст.

      - Цветелина Александрова - на почтена възраст! - провикна се приятелят на Валентин. - Лъжеш се, приятелю. Госпожата е само на двайсет години и е прочута с красотата си.

      - Само на двайсет години - пророни Валентин, - а вече вдовица.

      - От три дни само... Старият ù съпруг бе добър, благороден човек, истински джентълмен, но се стремеше да живее като млад и тъкмо това стана причина за смъртта му. Той падна от мотор и си строши гръбнака. Ако е умрял в съзнание, ми е жал за него. Трудно е да се разделиш с живота, когато разполагаш с толкова милиони и с красавица съпруга.

      - Сигурен ли си, че е бил щастлив с жена си?

      - Щастлив беше, всички знаят това. Впрочем, като всички красиви жени, Цветелина е доста разкрепостена, но дори най-злобните клюкари не могат да кажат нищо лошо за нея. Единствената мъка на господин Александров беше, че все още не бе се сдобил с наследник, но той не губеше надежда.

      - Наистина ли? - засмян попита Валентин.

      - Не се смей, приятелю. Тази надежда никак не изглеждаше смешна на всички, които познаваха господина. Но така или иначе, госпожата сега е свободна жена, при това много богата, защото покойният ù съпруг сигурно ù е оставил ако не всичко, поне по-голямата част от богатствата си.

      - Сигурно е била бедна, когато се е омъжила за него?

      - Е, не беше богата колкото съпруга си, но все пак, ако се вярва на клюките, е от доста заможно семейство. Баща ù държал основния пакет с акции на Българската Народна Банка.