Надя мина покрай пилоните и тъкмо щеше да заслиза по стълбите, когато се обърна и разпозна своя приятелка от съседна улица, с която бяха играли като деца. Момиченцето, всъщност вече беше жена и сега накуцваше около пилона, опитвайки се да танцува без да залита. Гледаше безизразно със същите очи, с които някога беше откривала света. Сега изглеждаха празни. Това момиче беше друго, от нов живот, с оскъдни дрехи и празно лице. Това беше първият път, когато Надя остана с убеждението, че две половини на един и същ живот, биха могли да се разминат. Нямаше как обаче да се размине с упреците на сестра си. Беше долу до масата и Надя тайно си пожела в този миг да стане невидима.
– Къде беше толкова време? – извика Цвети.
По-малката сестра се изчерви. Мълчеше, поглеждайки неспокойно към по-голямата. Искаше да я помоли да говори по-тихо, но Цвети като че ли беше пила достатъчно и не долови в началото, че с реакцията си е предизвикала вниманието не само на Станой, но и на другите от компанията.
– Са ...