7 янв. 2019 г., 09:51

Цветя на прозореца

Проза » Рассказы

2.4K 2 11

Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и никой не вдигаше поглед нагоре.
Беше началото на лятото, когато го видя. Беше Той, нейният принц, за когото мечтаеше. На следващия ден мина по същото време. И на по-следващия. И така всеки ден...
Дните минаваха, минаваха месеци, а той все така вървеше с наведена глава и не поглеждаше нагоре. Есента си отиваше и цветята прецъфтяха. И в нея нещо прецъфтя и увяхна с тях...

На следващия ден когато го видя, че идва, хвана с две ръце най-голямата саксия, събори я върху него и затвори прозореца. Когато чу сирените на линейката, вече знаеше, че повече никога няма да го види.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Произведение участвует в конкурсе:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема

16 место

M1234567891 (Миночка Митева)

Когато желанието ти отмине,все е тая, какво ще хвърлиш,дали саксия или бидон!Много ми хареса!

2019-01-13T10:57:53+02:00
Довереница (Дочка Василева)

По-добре да беше му плиснала водица. Успех!

2019-01-10T00:19:05+02:00
Alastor (Аластор)

Samadhi (Гюлсер Мазлум) - В мъката си понякога правим нещата интуитивно без да му мислим много и последиците могат да бъдат трагични. Въпреки че съм бил свидетел и на обратното - скръбта да отключи едно по фриволно поведение.
Благодаря за коментара!

2019-01-09T10:42:56+02:00
Samadhi (Гюлсер Мазлум)

Понякога болката от загубата на обичан, близък човек довежда психиката на страдащия до патологични състояния. Който го е изживял, само той знае. Не мисля, че героинята заслужава съжаление, а състрадание. Жертвата пък още повече. Болката превръща хората в нечовеци. Харесах!

2019-01-08T18:48:39+02:00
Alastor (Аластор)

Katriona (Кети Рашева)-Сам си е виновен като не поглежда към цветята на прозореца и Красавицата между тях. Няма по голямо престъпление от тоза да пренебрегваш жената и да не и объщаш никакво внимание.
Не саксия, а гръм и мълнии те чакат.

Ranrozar (Стойчо Станев)- Правилно си забелязал приликата с "Паяка"
Цветята на прозореца са паяжината. Но тук дори и да не попаднеш в паяжината, краят е фатален.
Благодаря за пожеланията!

2019-01-08T18:35:01+02:00