Alastor (Аластор) Alastor (Аластор)
7 101
Jan 7, 2019, 9:51 AM

Цветя на прозореца

2.5K 2 11


                    Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и никой не вдигаше поглед  нагоре.
                    Беше началото на лятото, когато го видя. Беше Той, нейният принц, за когото мечтаеше. На следващия ден мина по същото време. И на по-следващия. И така всеки ден...
                    Дните минаваха, минаваха месеци, а той все така вървеше с наведена глава и не поглеждаше нагоре. Есента си отиваше и цветята прецъфтяха. И в нея нещо прецъфтя и увяхна с тях...                                                     

                   На следващия ден когато го видя, че идва, хвана с две ръце най-голямата саксия, събори я върху него и затвори прозореца. Когато чу сирените на линейката, вече знаеше, че повече никога няма да го види.  
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аластор All rights reserved.

The work is a contestant:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема

16 place

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Когато желанието ти отмине,все е тая, какво ще хвърлиш,дали саксия или бидон!Много ми хареса!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    По-добре да беше му плиснала водица. Успех!
  • Alastor (Аластор)
    Alastor (Аластор)
    Samadhi (Гюлсер Мазлум) - В мъката си понякога правим нещата интуитивно без да му мислим много и последиците могат да бъдат трагични. Въпреки че съм бил свидетел и на обратното - скръбта да отключи едно по фриволно поведение.
    Благодаря за коментара!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Понякога болката от загубата на обичан, близък човек довежда психиката на страдащия до патологични състояния. Който го е изживял, само той знае. Не мисля, че героинята заслужава съжаление, а състрадание. Жертвата пък още повече. Болката превръща хората в нечовеци. Харесах!
  • Alastor (Аластор)
    Alastor (Аластор)
    Katriona (Кети Рашева)-Сам си е виновен като не поглежда към цветята на прозореца и Красавицата между тях. Няма по голямо престъпление от тоза да пренебрегваш жената и да не и объщаш никакво внимание.
    Не саксия, а гръм и мълнии те чакат.

    Ranrozar (Стойчо Станев)- Правилно си забелязал приликата с "Паяка"
    Цветята на прозореца са паяжината. Но тук дори и да не попаднеш в паяжината, краят е фатален.
    Благодаря за пожеланията!

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.8K 5.0

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prose 4K 5.0

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Prose 3.8K 5.0

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.8K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.3K 4.9