Цветя на прозореца
Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и никой не вдигаше поглед нагоре.
Беше началото на лятото, когато го видя. Беше Той, нейният принц, за когото мечтаеше. На следващия ден мина по същото време. И на по-следващия. И така всеки ден...
Дните минаваха, минаваха месеци, а той все така вървеше с наведена глава и не поглеждаше нагоре. Есента си отиваше и цветята прецъфтяха. И в нея нещо прецъфтя и увяхна с тях...
На следващия ден когато го видя, че идва, хвана с две ръце най-голямата саксия, събори я върху него и затвори прозореца. Когато чу сирените на линейката, вече знаеше, че повече никога няма да го види.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
Успех!
