Alastor (Аластор)
101 607
7.01.2019 г., 9:51 ч.

Цветя на прозореца 

  Проза » Разкази
1890 2 11


                    Откакто почина мъжът, ѝ по цял ден стоеше на прозореца. Грижеше се за цветята и гледаше мъжете, които минаваха отдолу. Гледаше ги, мечтаеше си за прекрасния принц, който щеше да мине някой ден, но дните минаваха, мъжете сутрин отиваха на работа, вечер бързаха за кръчмата или да се приберат вкъщи и никой не вдигаше поглед  нагоре.
                    Беше началото на лятото, когато го видя. Беше Той, нейният принц, за когото мечтаеше. На следващия ден мина по същото време. И на по-следващия. И така всеки ден...
                    Дните минаваха, минаваха месеци, а той все така вървеше с наведена глава и не поглеждаше нагоре. Есента си отиваше и цветята прецъфтяха. И в нея нещо прецъфтя и увяхна с тях...                                                     

                   На следващия ден когато го видя, че идва, хвана с две ръце най-голямата саксия, събори я върху него и затвори прозореца. Когато чу сирените на линейката, вече знаеше, че повече никога няма да го види.  
 

© Аластор Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Кратка проза (до 1800 знака) на свободна тема »

16 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато желанието ти отмине,все е тая, какво ще хвърлиш,дали саксия или бидон!Много ми хареса!
  • По-добре да беше му плиснала водица. Успех!
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум) - В мъката си понякога правим нещата интуитивно без да му мислим много и последиците могат да бъдат трагични. Въпреки че съм бил свидетел и на обратното - скръбта да отключи едно по фриволно поведение.
    Благодаря за коментара!
  • Понякога болката от загубата на обичан, близък човек довежда психиката на страдащия до патологични състояния. Който го е изживял, само той знае. Не мисля, че героинята заслужава съжаление, а състрадание. Жертвата пък още повече. Болката превръща хората в нечовеци. Харесах!
  • Katriona (Кети Рашева)-Сам си е виновен като не поглежда към цветята на прозореца и Красавицата между тях. Няма по голямо престъпление от тоза да пренебрегваш жената и да не и объщаш никакво внимание.
    Не саксия, а гръм и мълнии те чакат.

    Ranrozar (Стойчо Станев)- Правилно си забелязал приликата с "Паяка"
    Цветята на прозореца са паяжината. Но тук дори и да не попаднеш в паяжината, краят е фатален.
    Благодаря за пожеланията!
  • esenna (Нина Стоянова) - Търпеливите са рядкост,
    а нетърпението е лош съветник.
    Благодаря за коментара.

    brinne (Мариана Бусарова)-Желанията понякога наистина са пагубни,
    но какво да направим като са ни генетично заложени. От деца сме омагьосани от принцове и принцеси, търсим ги цял живот, а когато не ги получим стават странни и трудно обясними неща.
    Желая успех и на теб в предизвикателството.
  • troia (Катя Иванова) - Щом съм те разсмял - значи съм успял.
    Сега имам още по добра идея - тук има опция за "свързани произведения"
    и може да свържем две в едно
    Успех и на теб!
  • Е що така, бе? Гледай какви гадни хора има - принц й иде на крака, а тя - бам със саксията! Много ме впечатли разказът.
  • Тук има нещо,бих добавил: тази жена има фатална неудовлетвореност!
    Мъже, внимание! Освен паяка "Черна вдовица", дебнат и такива жени!
    Хубав разказ!
    Успех!
  • Хм...интересно, чакането не е за всички, все пак Пенелопа е само една Успех!
  • Аластор, така ме разсмя.. Всъщност то си е тъжно, ако човека починал..надявам се - не. Сега разбрах за какво ми благодариш. Много ми хареса! Успех!
Предложения
: ??:??