Припява ми телефонът. Отговарям. Млад женски глас, странно познат. Представя се – казва си името, от коя банка е. Сещам се – бивша ученичка. Официално ми предлага кредит от 15 000 лева за не знам какъв срок. Имали някаква програма за прогресивни пенсионери.
И какво съм й направил, та иска да ми метне хомот…
Питам: „Кой ще го плаща?“. Смее се: „Вие, разбира се. Толкова сте млад, десетки години живот ви чака…“
Да, бе – дълъг ще ми се види животът с подобен кредит…
Обяснявам: „Много мило, но аз май няма какво да оставя на мойте, пък да им лепна и кредит…“
Учтиво се разделяме.
А аз се замислям. Не си купувам отдавна нови дрехи. Утре ще опъна шушоните, ще дойде някакъв навлек на моето място, та и дрехите ми да носи… Да, бе – я сам да си купува, ако е толкова глупав да ме замества…
Но, ако тегля едно 15 000… е седмици или дори месец по морето… Шум, песен, забава… Ще преям, ще препия, ще… Абе, имаше и още нещо, ама забравих какво беше…
После – оппала… Тих кът близо до града…
И жена ми остава ...