генек (Георги Коновски)
1882 13656
22.06.2022 г., 12:53 ч.

Да остане спомен 

  Проза » Разкази, Хумористична
322 3 10
1 мин за четене

Припява ми телефонът. Отговарям. Млад женски глас, странно познат. Представя се – казва си името, от коя банка е. Сещам се – бивша ученичка. Официално ми предлага кредит от 15 000 лева за не знам какъв срок. Имали някаква програма за прогресивни пенсионери.

И какво съм й направил, та иска да ми метне хомот…

Питам: „Кой ще го плаща?“. Смее се: „Вие, разбира се. Толкова сте млад, десетки години живот ви чака…“

Да, бе – дълъг ще ми се види животът с подобен кредит…

Обяснявам: „Много мило, но аз май няма какво да оставя на мойте, пък да им лепна и кредит…“

Учтиво се разделяме.

А аз се замислям. Не си купувам отдавна нови дрехи. Утре ще опъна шушоните, ще дойде някакъв навлек на моето място, та и дрехите ми да носи… Да, бе – я сам да си купува, ако е толкова глупав да ме замества…

Но, ако тегля едно 15 000… е седмици или дори месец по морето… Шум, песен, забава… Ще преям, ще препия, ще… Абе, имаше и още нещо, ама забравих какво беше…

После – оппала… Тих кът близо до града…

И жена ми остава да плаща кредита…

Дъъъълго ще ме помни…

Иначе – защо?

© Георги Коновски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??