Да пием…!
Да пием за годината, която бавно, ала неминуемо загасва, да пием за всичките лоши преживявания през нея. Да пием, че да не се повтарят.
Една голяма чаша, моля. Хайде още половин после…
Половин залез, половин изгрев, щипка слънце, залято, обвито с облаци. Да пием за горчивия вкус на себеотрицанието, за псевдопатриотите, да пием за всичко, което отричаме и презираме, за всичко, което пренебрегваме и отбягваме, за всичко, от което се страхуваме, за всичко, което нападаме безпричинно, да пием!
Тост, моля, тост, някой иска ли да започне? Смятам, че всеки човек трябва да вдигне поне един такъв през живота си.
- Ти какъв си?
- Е, какъв да съм, човек съм.
- Ама какъв човек точно?
- ЖИВ!
- Живееш или дишаш, или дишаш и живееш? Има разлика, сигурен съм.
- Знам ли… Заблудата е първият предвестник на смъртта.
Да пием за смъртта, казва той, Човекът, вдигнал високо чаша червено вино. Вино, отрова, вино, отрова или просто безпредметна игра на руска рулетка? Няма значение, слушаме сега, защо ...