M1234567891 (Миночка Митева)
434 13187
9 февр. 2022 г., 12:45

Да поемеш риск, без да се замислиш! 

  Проза » Рассказы
1223 3 27
4 мин за четене

           Понякога съдбата с нас си прави истински шеги, които нямат никаква логика но въпреки това,  много често ги преживяваме и в миг, когато най малко го очакваме, споменът ни парва по душата. Срещнах съвсем случайно Живка, все още имаше приятен вид, времето бе оставило своя отпечатък, но веселият характер и живите й очи я правеха, все още привлекателна жена. Спомних си живота й , любовта й и силното разочарование, което преживя. Завършила Учителския университет, получи разпределение в нашия град.

            Външността й правеше впечатление и много мъже се заглеждаха в нея, когато минаваше по главната улица, не направи изключение и Стефан, строителен техник, в една от строителните групи в града. Как и по  какъв начин се бяха запознали, не разбрах, но между тях избухна такава любов, че в града, коментираха само тази двойка. И двамата красиви, сякаш слезли от кориците на модно списание , тя с дълга руса коса и очи като планински езера, той с брадичка, сякаш току що набола, хванати за ръце, като ученици, радваха хората в града. Когато минаваха край някого, махваха весело с ръце и с усмивка на уста, поздравяваха.  

              Минаваха дни, месеци, заговори се за Живка, че е бременна, коремчето започна да й личи, междувременно Стефан, все по- често го виждахме пиян из града.  Никой не разбра, каква беше причината за неговото поведение. Спряха да се движат хванати за ръце, а Живка вървеше с наведена глава. Стефан имаше приятели, контактуваше с тях, но никой не можеше да му въздейства. Когато Живка сподели с него, за бременността си, той просто напусна града и тя остана сама. Не бил той бащата и я остави. Не беше лесно на Живка, да си завърши учебната година, но след

като това стана, тя се прибра  при родителите си и там роди синът си, кръсти го Петър, на баща си, а той генерал, нямаше други деца, освен нея и настояваше, Стефан да признае детето й. Много трудности срещна Живка, докато  го накара, да направят тест за бащинство, за да му докаже, че детето е негово, но той плати не малка сума на един негов познат, да даде кръв и така тестът отрицателен, а детето остана не припознато.    Минаха години, баща й настояваше, да се събере с Иво, син на познат от казармата негов колега, също с дете, та по този начин да затворят устите на хората , а и тя да има на кого да се опре.

            След време загубва родителите си, а  Иво, на когото разчиташе не излезе читав човек и тя замина на работа в Гърция. Парите които печелеше ги изпращаше на съпругът й, да се грижи за двете им деца. Но той успя да ги прахоса и когато Живка се завърна, намери пълна разруха, без никакви спестявания, всичко проигравал в казиното. Синът й отиде при една нейна братовчедка, която имаше строителна фирма и там заработваше някакви средства и се препитаваше. Живка се разведе с Иво и упорито започна да търси връзка със Стефан, той не  успя да създаде семейство, болен от цироза на черния дроб, беше въпрос на време да почине.

            Живка се връща в града ни, благодарение на Елка, която успя да й помогне, като откри телефон на Стефан и я приюти, за няколко дни при себе си, докато набере смелост да се види с него. Минаха няколко дни и постепенно в съзнанието й изплуваха спомени от тяхната любов, сърцето й изпълнено с обич никога не го затвори за него, въпреки униженията на които я подложи, тя кървеше от вътре, но го обичаше.

            Вълнуваше се ,след 20 години раздяла, дали е останало нещо в душата му, дали ще я погледни, както тогава, под липите , или с леден поглед ще я отпрати, но когато отваря вратата на домът му, той я поглежда с полуживия си поглед  и казва,“ Вече е много късно Живке, достатъчно ти навредих, ти се връщаш при една развалина, съдбата ме замерваше с най острите си камъни и аз оставах без сили, намирах упование само в алкохола и той ми помогна да скъся пътя си към вечният ми дом, гроба. Искам, да се запозная със синът ни, моля те направи ми тази услуга, да го припозная преди да угаснат очите ми“            

              Тя изпълни неговото желание, после до смъртта му, положи много грижи за него, направи така, че поне за кратко, да вкуси уюта на семейството си и след смъртта му, тя остана да живее в домът му. Видях я наскоро и каза, че се чувства добре с енергията на Стефан , с вещите, които е докосвал, с болката, която преживял, поднесена от най – добрият му приятел, който  го излъгал, че детето е негово. След толкова мъки и страдания, тя пое риска , остана до края с  голямата си любов и макар и самотна, тя е щастлива, защото разговаря с него на гроба му!

 

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Рискът »

4 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??