Да разбереш любовта

-          Искаш ли да разбереш любовта? – попита го тя през сълзи.

-          Обясни ми.

И тя започна да разказва.

Срещнаха се за пръв път на Лъвов мост. На него никой никога не се спираше. Обаче в този ден и двамата се спряха. За да се познаят.

Тя беше от Пловдив, а той от Стара Загора. Можеха никога да не се срещнат.

Живота обаче им заложи капан. Любовен при това . Размениха си погледи на моста и той я последва. Вървеше след нея до спирката. Когато се качиха в автобуса, седна до нея. Не я заговори.

-          Не е ли плашещо да следите хората?

-          Вас страх ли ви е ?

-          Не. – и го целуна.

Още по целувката личеше, че следва една необичайна любов. Любов, на ръба на щастието.

Обичаха се 3 години. Нито повече, нито по- малко.

Веднъж се връщаха от  кино. Обичаха да вървят пеша. Особено по големи булеварди нощем.

-          Не зная без теб как се живее. – каза той и излезе на булеварда пред колите.

Тя изпищя и тръгна след него.  Тичаха по булеварда  и се смееха. А софиянци мощно ги псуваха и им свиркаха.

Изобщо не им пукаше. Нали се обичаха.

Когато я разплака за първи път, година след като бяха заедно, тя му разказа за любовта. С банални приказки. Като на малко дете. На него му беше достатъчно.

Самозапалиха се в тая любов. Знаеха, че ще изгорят, но изобщо не им пукаше, нали се обичаха…

Един ден тя го остави. Каза му, че има друг. Той я нарече лъжкиня. И дълго се смяха.

Един ден тя го видя с друга. Пиеха кафе в сладкарницата до неговата квартира. Влезе и вдигна егати скандала. Оказа се братовчедка му. Още по- голям смях.

Така минаха  3те години. Разменяха си тъпи подаръци, цветя, бонбони, часовници, жестове, целувки, секс, погледи, любов.

Накрая му се наложи да замине за чужбина. За дълго. Тук едва плащаше сметките. Каза й. Тя не се съгласи да избяга с него. Харесваше й тук ( да не повярваш).

Когато го изпращаше на летището, и двамата знаеха, че любовта им е дотук. И нямаха нищо против. И без това след известно време всичко щеше да се развали. Щяха да си омръзнат. Но изобщо не им пукаше, нали сега се обичаха.

-          Искаш ли да разбереш любовта? – попита го тя.

-          Ти отдавна вече ме научи.