Сега, тя беше изгубила всичко.
За това капеха тези сълзи.
Тя знаеше, че всичко, КАКТО ВИНАГИ е зависело само от нея... и това я натъжаваше още повече.Държанието й успя да отблъсне нейн верен приятел и макар, че тя мислеше, че това ще бъде помощ в жалкия й опит да спре едно истинско(за нея) приятелство, в същност се оказа сол в огромната рана.
Сега тя плачеше тихо, със сърце пропито от болка,защото знаеше, че това е само началото на големият край... големият край, който в същност слагаше тя.
Знаеше, че "утре" трябва да изрече много по-обидни думи, които щяха да наранят не само нея.Това я съсипваше,защото болката вече й идваше в повече.
Неразбирателството с родителите й я съсипваше душевно,а събитията в социалния й живот я объркваха прекалено много.Бяха й останали само ТЕ-единствената й опора.Единствените хора с които тя нямаше кръвна връзка и за които беше готова да даде ВСИЧКО,без дори да се замисли.
Тя знаеше, че не е добър приятел,но даваше всичко от себе си.Факта, че не намираше дум ...