2 min reading
Сега, тя беше изгубила всичко.
За това капеха тези сълзи.
Тя знаеше, че всичко, КАКТО ВИНАГИ е зависело само от нея... и това я натъжаваше още повече.Държанието й успя да отблъсне нейн верен приятел и макар, че тя мислеше, че това ще бъде помощ в жалкия й опит да спре едно истинско(за нея) приятелство, в същност се оказа сол в огромната рана.
Сега тя плачеше тихо, със сърце пропито от болка,защото знаеше, че това е само началото на големият край... големият край, който в същност слагаше тя.
Знаеше, че "утре" трябва да изрече много по-обидни думи, които щяха да наранят не само нея.Това я съсипваше,защото болката вече й идваше в повече.
Неразбирателството с родителите й я съсипваше душевно,а събитията в социалния й живот я объркваха прекалено много.Бяха й останали само ТЕ-единствената й опора.Единствените хора с които тя нямаше кръвна връзка и за които беше готова да даде ВСИЧКО,без дори да се замисли.
Тя знаеше, че не е добър приятел,но даваше всичко от себе си.Факта, че не намираше дум ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up