20 окт. 2018 г., 22:29

Да се здрависаш с Бог!

826 5 17
1 мин за четене

Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и не ползвам воден транспорт. Но обожавам да гледам от близо и водата и небето. Та, когато видях едно авио шоу, изтръпнах. Имам още едно удоволствие. Обожавам да гледам работата на виртуозите. Няка значение областта, в която са ненадминати майстори! Те правят трудните и скучни неща да изглеждат интересни и лесни. Красиви!  И се връщам на шоуто. Видях как един самолет плавно излита. Плъзна се елегантно, и като сребърна стрела се устреми на горе. До като го гледах, някой изстреля втора стрела. Първият вирна нос и полетя вертикално нагоре... Вторият го последва. Пробиха небето и се превърнаха в точки, а слънцето ме заслепяваше. Сърцето ми се сви на топка и падна в стомаха, но аз продължавах да търся двете точки в небето! Представих си пилотите, залепени за седалките, стиснали щурвали ( нали така се казваше ), които „танцуват” с машините си пред Бог. Представих си го, на трона, как като мен се възхищава на двамата мъже и красивите им маневри. Представих си как те поклащат крила за поздрав, а Бог им помахва с ръка и ги благославя.... 

 Няма друга професия, която да доближава толкова човека до небесните селения! Няма друга професия, която дава възможност да се здрависаш с Бог!

 Двата самолета се насочиха към земята. Точките пораснаха, добиха очертания и двата самолета плавно докоснаха пистата. Народът се юрна да поздравява пилотите, а аз стоях като закована. Все още преживявах мистичността на полета. Не исках да развалям мига. Изчаках сърцето да се върне на мястото си, силата да се върне в краката ми. Осъзнах, че през цялото време съм стискала ръцете си. Отпуснах ги. Погледнах отново въздушните птици и техните ездачи и си тръгнах. За мен шоуто свърши. Аз бях удовлетворена.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • Благодаря, Наде. Все пак, зависи от темата.
  • Отдава ти се прозата, Марго.
  • Скъпа! Толкова си ми близка на сърцето! Такъв разбирач на души и толкова крехка технически.. Аз също живях край Дунав. 35 години! Но за малко да се удавя в Осъм! Дето се казва, във вода до колене! Казват, че който е умирал веднъж, иска смъртта му да е като изпитаната. Аз, обаче, не съм от тия. От каквото съм умирала ме ужасява. Помня две свои смърти. Удавяне и катастрофа. Интересното е, че не съм шофьор, но не се боя да пътувам по земя. Даже, ежедневието ми е такова. На път. Но... Аз съм вярваща и имам уверение свише, че няма да умра от инцидент. Това ми помага, когато съм на земята, но е безсилно за вода и височина.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...