goblenka (Маргарита Ангелова)
438 8735
20 окт. 2018 г., 22:29

Да се здрависаш с Бог! 

  Проза
570 5 17
1 мин за четене

Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и не ползвам воден транспорт. Но обожавам да гледам от близо и водата и небето. Та, когато видях едно авио шоу, изтръпнах. Имам още едно удоволствие. Обожавам да гледам работата на виртуозите. Няка значение областта, в която са ненадминати майстори! Те правят трудните и скучни неща да изглеждат интересни и лесни. Красиви!  И се връщам на шоуто. Видях как един самолет плавно излита. Плъзна се елегантно, и като сребърна стрела се устреми на горе. До като го гледах, някой изстреля втора стрела. Първият вирна нос и полетя вертикално нагоре... Вторият го последва. Пробиха небето и се превърнаха в точки, а слънцето ме заслепяваше. Сърцето ми се сви на топка и падна в стомаха, но аз продължавах да търся двете точки в небето! Представих си пилотите, залепени за седалките, стиснали щурвали ( нали така се казваше ), които „танцуват” с машините си пред Бог. Представих си го, на трона, как като мен се възхищава на двамата мъже и красивите им маневри. Представих си как те поклащат крила за поздрав, а Бог им помахва с ръка и ги благославя.... 

 Няма друга професия, която да доближава толкова човека до небесните селения! Няма друга професия, която дава възможност да се здрависаш с Бог!

 Двата самолета се насочиха към земята. Точките пораснаха, добиха очертания и двата самолета плавно докоснаха пистата. Народът се юрна да поздравява пилотите, а аз стоях като закована. Все още преживявах мистичността на полета. Не исках да развалям мига. Изчаках сърцето да се върне на мястото си, силата да се върне в краката ми. Осъзнах, че през цялото време съм стискала ръцете си. Отпуснах ги. Погледнах отново въздушните птици и техните ездачи и си тръгнах. За мен шоуто свърши. Аз бях удовлетворена.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
  • Благодаря, Наде. Все пак, зависи от темата.
  • Отдава ти се прозата, Марго.
  • Скъпа! Толкова си ми близка на сърцето! Такъв разбирач на души и толкова крехка технически.. Аз също живях край Дунав. 35 години! Но за малко да се удавя в Осъм! Дето се казва, във вода до колене! Казват, че който е умирал веднъж, иска смъртта му да е като изпитаната. Аз, обаче, не съм от тия. От каквото съм умирала ме ужасява. Помня две свои смърти. Удавяне и катастрофа. Интересното е, че не съм шофьор, но не се боя да пътувам по земя. Даже, ежедневието ми е такова. На път. Но... Аз съм вярваща и имам уверение свише, че няма да умра от инцидент. Това ми помага, когато съм на земята, но е безсилно за вода и височина.
  • Защото съм "проста"технически,Марги!Току натисна някъде/не за пръв път/ и текста недовършен се отпечата!И трябва да обиколя сайта,за да мине време и да ме пуснат отново в полето!Та продължавам...Продължавай да пишеш проза-страшно те бива според мен! Кратките разкази имат голяма цена .Тук си го постигнала.Може всеки да се оприличи с теб и фобията ти,така ще направя и аз.Много съм пътувала със самолет и страхът не престана до края да ме тресе...Не смея да погледна на вън...Чета молитви и накрая си казвах"ох,и тоя път оцелях,Боже!"А за водата...25 год съм живяла край Дунава,но никога не се потопих в него...е,в морето- да,ама до колене,защото е солено и "по-гъсто"-така ме успокояваха.А когато не съм участник,обичам и аз да гледам и водата и небето и да се възхищавам на смелчаците....И не си пожелавам да съм като тях!
  • Привет, Иржи! За пръв път си толкова лаконична.
  • И
  • Знам и да! Мечтая си, но... дето се казваѝ не ми стиска! Благодаря, Тракиецо! Оказва се, че съм голяма пъзла!
  • Марги, дали тайничко не си мечтаеш и ти да си в пилотската кабина? Откривам потиснато предизвикателство към теб самата в текста ти /за мен е есе/. Страховете! Всички ги имаме, колкото и да твърдим обратното.Но....Твоят полет те очаква!
  • Вярваш ли в прераждането? За фобията ми от вода имам логично обяснение, но за височини... Явно, предишен живот ми е завършил с падане от високо.
  • Това е самовнушение.Но права си: всеки си има своите страхове.
  • Едва ли, Стойчо. Това е фобия. Не мога да се преодолея. Дори когато гледам филм, в който героят е надвесен над бездна, се ужасасявам.
  • Маргарита, би ли могла да преодолееш инерцията на инстинкта за самосъхранение и да се втурнеш за досег до Бога? Милиони хора летят със самолет.Тогава, може би ще разбереш, че Оня, Там горе е в теб,че ти си част от Него.
    Поздравления за написаното и споделянето!
  • Здравейте, Лини, Танче и Стойчо! Много се радвам на ранната ни среща. Благодаря, че сте харесали, коментирали и прибрали в любими моята творба. Както знаете, аз от скоро публикувам проза. Много се радвам, че оценявате добре написаното.
  • Бог ги е благословил, те владеят висшия пилотаж! Гледала съм и аз на живо такава красота, сътворена от хора и бойни машити. Хубаво е разказано!
  • Марго! И аз съм виждала това"махане с ръка" . Да, невероятно е не само изпълнението им, а и чувството, картината, която рисуват в душите на гледащите. Невероятни са! А сега и ти виртуозно ме пренесе пак назад във времето, когато и аз наблюдавах такава въздушна красота .
Предложения
: ??:??