20 oct 2018, 22:29

Да се здрависаш с Бог!

  Prosa
828 5 17
1 мин за четене

Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и не ползвам воден транспорт. Но обожавам да гледам от близо и водата и небето. Та, когато видях едно авио шоу, изтръпнах. Имам още едно удоволствие. Обожавам да гледам работата на виртуозите. Няка значение областта, в която са ненадминати майстори! Те правят трудните и скучни неща да изглеждат интересни и лесни. Красиви!  И се връщам на шоуто. Видях как един самолет плавно излита. Плъзна се елегантно, и като сребърна стрела се устреми на горе. До като го гледах, някой изстреля втора стрела. Първият вирна нос и полетя вертикално нагоре... Вторият го последва. Пробиха небето и се превърнаха в точки, а слънцето ме заслепяваше. Сърцето ми се сви на топка и падна в стомаха, но аз продължавах да търся двете точки в небето! Представих си пилотите, залепени за седалките, стиснали щурвали ( нали така се казваше ), които „танцуват” с машините си пред Бог. Представих си го, на трона, как като мен се възхищава на двамата мъже и красивите им маневри. Представих си как те поклащат крила за поздрав, а Бог им помахва с ръка и ги благославя.... 

 Няма друга професия, която да доближава толкова човека до небесните селения! Няма друга професия, която дава възможност да се здрависаш с Бог!

 Двата самолета се насочиха към земята. Точките пораснаха, добиха очертания и двата самолета плавно докоснаха пистата. Народът се юрна да поздравява пилотите, а аз стоях като закована. Все още преживявах мистичността на полета. Не исках да развалям мига. Изчаках сърцето да се върне на мястото си, силата да се върне в краката ми. Осъзнах, че през цялото време съм стискала ръцете си. Отпуснах ги. Погледнах отново въздушните птици и техните ездачи и си тръгнах. За мен шоуто свърши. Аз бях удовлетворена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах!
  • Благодаря, Наде. Все пак, зависи от темата.
  • Отдава ти се прозата, Марго.
  • Скъпа! Толкова си ми близка на сърцето! Такъв разбирач на души и толкова крехка технически.. Аз също живях край Дунав. 35 години! Но за малко да се удавя в Осъм! Дето се казва, във вода до колене! Казват, че който е умирал веднъж, иска смъртта му да е като изпитаната. Аз, обаче, не съм от тия. От каквото съм умирала ме ужасява. Помня две свои смърти. Удавяне и катастрофа. Интересното е, че не съм шофьор, но не се боя да пътувам по земя. Даже, ежедневието ми е такова. На път. Но... Аз съм вярваща и имам уверение свише, че няма да умра от инцидент. Това ми помага, когато съм на земята, но е безсилно за вода и височина.

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...