Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо владика – мъж ли си, оправяш се, почнеш ли да се правиш на тарикат, нито те уважава някой, нито можеш да се оправиш с работата... И рано или късно изхвърчаш.
Малко бяха тия като Георги, дето толкова време се бяха задържали там. Имаше мъжкари, истина е, ама и за тях беше трудно всеки ден да се борят с рудника. Там ти трябва здраво тяло, силна психика и малко от малко да ти се отдава да разбираш машините, не да ги управляваш, а да ги разбираш. А там едни машини... Катериш се 15 метра, за да си достигнеш до кабината! Цели чудовища, стоманени дракони. Едно грешно движение и вече рисуваш нечий живот.
За толкова години сред машини, камъни, прахоляк и истински мъже Георги беше научил едно и често го ...